Александър Финко - пътят на Мастъра

Има хора, които срещаш в професионалния си път и просто продължаваш напред. Има и такива, след срещата с които започваш да гледаш на професията си по различен начин.
За мен Александър Финко е от вторите.

През годините имах възможност не само да се докосна до неговата школа като курсист, но до голяма част благодарение на него да се развия до тук... до момента в кокто и да го поканя като гост преподавател в ХашТаг НОКТИ. И колкото повече го слушам и наблюдавам начина, по който работи и предава знанията си, толкова повече си давам сметка, че зад един истински Мастър стоят не само години практика, а много труд, промени, търсене и желание да продължаваш да учиш.
Затова реших този път да не ви разказвам аз за Александър Финко.

Оставям него сам да разкаже за пътя си – от първите стъпки в маникюра до днес, за уроците, които е получил по пътя, за преподаването, за хората, които са му повлияли, и за това какво означава да продължаваш да се развиваш.
Представям ви един разговор с човек, от когото има какво да научим.


Ако трябва да се върнете в самото начало – как започна вашият път в маникюра? Какво ви привлече към тази професия и кога разбрахте, че това няма да бъде просто работа?

Това беше толкова отдавна – преди 25 години. А всичко започна с това, че родната ми сестра, която към онзи момент вече беше маникюрист (майстор по ноктопластика), отвори свой салон и ме взе на работа като администратор. В продължение на почти 3 години наблюдавах маникюристите и си давах сметка, че това е интересна работа. Понякога обаче в салона настъпваха моменти, в които майсторите не успяваха да насмогнат с работата си и ме молеха да помагам:
• да сваля изкуствения материал,
• да залепя типс,
• да нанеса материала, а те след това да го оформят с пилата и т.н.
И точно в такива моменти започнах да си мисля: „Защо и аз да не стана маникюрист?“. Така и стана, изкарах курс и усвоих тази професия :)).
Първоначално за мен това беше просто хоби. Тогава не вярвах, че ще остана дълго в тази професия :). Но колкото повече потъвах в обученията, посещенията на изложения и участията в шампионати, толкова повече осъзнавах, че това, с което се занимавам, наистина ми харесва. Беше дълъг преход от хоби към истинска любов към занаята. Но сега вече знам със сигурност, че това е професията на живота ми.

През годините професията се промени много. А как се промени самият Александър Финко? Какво научихте за себе си по този път?

Първо нека поговорим за професията. Когато започвах своя път, майсторите все още работеха с типсове в акрилна технология. Моето обучение започна в момента, в който вече се бяха появили долните шаблони. Това беше повратна точка в изграждането на нокти. Появиха се нови материали, обновени техники за нанасяне и пилене. Маникюристите се учеха постоянно, което, разбира се, се отразяваше на нивото на тяхното майсторство. Участвайки в шампионати, те отработваха всичките си знания до съвършенство.
С появата на гел лака обаче услугата „изграждане на нокти“ започна да губи лидерската си позиция. Клиентите искаха да съкратят времето за маникюр и гел лакът се превърна в това решение. Изграждането остана на заден план. След време обаче новите маникюристи правеха добър гел лак, но почти нищо не знаеха за изграждането. Знанията бяха изгубени. Но гел лакът не можеше напълно да замени изграждането на нокти. И тогава се появиха техники как с помощта на БАЗА (която се използваше при гел лака) да се удължават ноктите. Както знаете, последиците от това бяха съсипани нокътни плочки. Наложи се завръщане към моделиращите материали. Но изграждането на правилна архитектура на изкуствения нокт стана трудно, тъй като повечето маникюристи не го умеят. Тъкмо тогава се появиха горните форми. Това е, което наблюдаваме в професията ни днес.
Промених ли се аз? Винаги се променям, когато уча нещо ново. Първоначално най-много обичах да работя с акрил. Но провеждайки обучения в други страни, се сблъсках с факта, че там майсторите работят предимно с гел. Наложи се да оставя любовта си към акрила и да обикна гела. Днес геловите системи позволяват да се създават творби с всякаква сложност. След това излезе новият материал полигел (акригел) – микс от акрил и гел. Когато владееш до съвършенство акрила и гела, работата с полигел не представляваше никаква трудност. Нещо, което не може да се каже за маникюристите, които владеят само гелова техника – те работят неправилно с полигел и имат нужда да се учат. Научих се да провеждам онлайн обучения, когато започна Коронавирусът и войната в Украйна. Какво мисля за горните форми? Мога да работя с тях, но за мен работата с долни шаблони винаги ще си остане еталон за качество! Мога смело да кажа, че знанията, които събрах по време на професионалния си път, са нужни на майсторите. Всички експресни технологии се появяват и изчезват, но правилната архитектура винаги ще остане търсена.


Имате години практика, обучения и работа с професионалисти от различни места. Кое е най-важното знание, което времето ви е дало?

Един и същ курс в различните страни протича по различен начин. Научих се да намирам подход към всеки студент. Понякога се налагаше да променям програмите или да ги допълвам с нова информация, за да може обучението да даде желания резултат. Колкото и да е странно, самият аз понякога се уча от учениците си по време на преподаването :)). Да бъдеш добър майстор не означава да бъдеш добър преподавател. Извървявайки дълъг път в преподаването, аз се научих как да предавам знанията си.


Когато човек достигне определено професионално ниво, какво го кара да продължава да учи? Има ли момент, в който можеш да кажеш: „Вече знам достатъчно“?

Нека започнем с това, че майсторът, който почти нищо не умее, няма стремеж да се учи. Той няма цел – по-точно няма онзи идеал, към който трябва да се стреми. Клиентите плащат за това, което прави, и за мнозина това е таванът на техните амбиции.
Колкото повече знае един майстор, толкова повече непозната информация се разкрива пред него. И това винаги те държи в тонус. Следиш новите технологии, новите материали и техниките за работа с тях. Точно това представлява постоянният растеж.
Да, понякога майсторът може да спре да се обучава за известно време, защото е натрупал твърде много информация, която трябва да отработи до съвършенство. Но след това той все едно ще намери нова ниша за учене. Спирането в развитието е по-скоро знак за „прегаряне“ (бърнаут) на майстора. На него вече не му е интересно това, което прави. Работата му се е превърнала просто в конвейер.

Вие не просто работите, а предавате знанията си. Какво е различното в това да бъдеш преподавател? Какво търсите в един курсист?

Преподавателят не е този, който просто има „Диплом за преподавател“. Това е такова ниво на майсторство, което ти позволява с лекота да споделяш своите знания, личен опит и собствени наработки. Както вече казах, да бъдеш добър майстор не означава да бъдеш добър преподавател. Трябва да се научиш да предаваш знанията си. Не е необходимо да наизустяваш програмата на курсовете, защото ти споделяш своя собствен опит. Въпросите на студентите по време на курса показват нивото на твоята класа и ти се адаптираш към това ниво, за да поднесеш информацията правилно.
В своите студенти аз търся разбиране на това, което им разказвам. Искам да ги науча да мислят, а не да работят по протокол. Защото в нашата работа има нестандартни ситуации и майсторът, като професионалист, трябва да подбере правилния материал и техника, за да разреши дадения казус.


Кой момент от професионалния ви път бихте определили като повратен? Имаше ли решение или човек, който промени посоката ви?

Първият ми повратен момент беше, когато станах шампион в моделирането на нокти. Едва тогава осъзнах, че всички усилия през годините не са били напразни. За това помогна родната ми сестра. Тя постоянно ме тикаше напред, въпреки че невинаги разбирах защо правя всичко това.
Разбира се, в живота ми е имало не един повратен момент – бяха много и вълнуващи, и винаги някой е бил до мен. Но искам да разкажа за последния – това е войната в Украйна. Станах военен. За мен това беше изцяло нов опит. Опит, който не исках да придобивам. Ситуацията беше извън моя контрол, по никакъв начин не можех да й повлияя. В онзи момент забравих за професията си. По-точно нямах нито време, нито сили да мисля за нея. Попадаш в нови реалности, където ценност придобиват съвсем различни неща. Учиш се да оцеляваш в дадената ситуация. Струва ти се, че светът около теб е спрял и че това, което е било преди, никога повече няма да се върне. Питате ме кой беше до мен? До мен беше моята съпруга, която искрено вярваше, че ще успея да се върна към професията си и отново ще се занимавам с любимото си дело. Не знаехме как ще се получи, но тя направи всичко възможно това да се случи. Сега съм тук, водя този диалог с вас и отново работя това, което обичам.
Когато бях военнослужещ и мечтаех да се върна към професията си, знаех, че в България ме очаква Мирослава Велева-Радкова, която е готова да ми помогне за това. С нея се познаваме от над 15 години. Тя беше организатор на моите курсове. За толкова време станахме нещо повече от бизнес партньори – станахме приятели. Преместих се в България със семейството си. И започвам нов етап в кариерата си. За мен беше повратна точка да сменя държавата и да започна всичко отначало.


Когато погледнете назад към постигнатото – кое ви носи най-голямо удовлетворение? Самите успехи или хората, които сте успели да повлияете чрез знанията си?

Когато постоянно се развиваш в професията си, не ги забелязваш (повратните моменти). Те сякаш хем съществуват, хем не. Но след време, когато се обърнеш назад, виждаш реалните си постижения.
Изпитвам истинско удоволствие от това, че трудът ми носи резултати. Но резултатите на моите ученици ме вдъхновяват много повече от моите собствени. Ако мой ученик ме надмине, това е най-хубавото нещо, което може да ми се случи. Тогава разбирам, че съм успял да предам всичките си знания на някой, който е имал нужда от тях.
И сега към гостуването Ви #НОКТИ

Как приехте поканата да гостувате в #НОКТИ за първи път? Какво ви накара да кажете „Да“?

Обичам да посещавам нови места. Винаги са ми интересни новите запознанства и локациите, на които все още не съм бил. Затова приех пътуването до #НОКТИ с голям интерес. И, разбира се, изобщо не съжалявам за това ).

След първото ви гостуване последваха още обучения и нови срещи. Какво ви донесе това партньорство?

Разбира се, аз спечелих постоянен партньор в организацията на моите курсове. Но това е само работната страна на нещата. Запознанството ми с вас ми даде възможност да обучавам нови майстори, които след обучението ще започнат да се променят и да вършат работата си по-професионално. Винаги се гордея с майсторите, които посещават курсовете систематично, за да получат информацията в пълния ѝ обем.



Какво помните най-силно от атмосферата в #НОКТИ? Не само като преподавател, а като човек, който прекарва няколко дни в това място.

Мога да кажа със сигурност – това е положителна аура. При вас винаги се чувствам като у дома си ))). Щом аз се чувствам така, значи и учениците усещат същото. А това означава, че и самият процес на обучение протича леко и на майсторите им се иска да се връщат във вашия учебен център.


Какво ви кара да се върнете отново? Какво трябва да има едно място и една школа, за да поискате да бъдете техен гост отново?

За мен, разбира се, е изключително важно учебният център да бъде професионално оборудван. Вашият учебен център е направен не просто професионално, но и с много любов. Това се усеща навсякъде. Всеки детайл, всяко кътче има своя собствена аура и индивидуалност. Искрено се радвам, че мога да работя във вашия учебен център, и се надявам на дълго и ползотворно сътрудничество.


Предстои следващо ваше гостуване в #НОКТИ. Какво могат да очакват колегите, които ще изберат да бъдат част от обученията ви?

Този път ще проведа само два курса: курса „5 салонни форми“ и „CAMPUS“.
От 9 до 10 октомври каня майсторите да отработят 5 салонни форми. На този курс ще отработим тънкостите при моделирането на салонни нокти. Ще научите нюансите за всяка форма – по какво се различават те и как познанията за една форма влияят върху изграждането на друга. Това са форми, които маникюристът с лекота ще може да продава в своя салон.
От 11 до 13 октомври – „CAMPUS“. На този курс майсторите ще могат да тестват своите знания. Всяка работа ще бъде оценявана по 10-бална система. Това е чудесен шанс да се борите за статуса „INTERNATIONAL NAIL MASTER“. Това е ново ниво за майстора. Това е нов път в неговата кариера.


И последен въпрос – към всички маникюристи, които в момента се колебаят дали да инвестират време и средства в обучение. Какво бихте им казали?

Мога да кажа само едно – няма да изгубите напразно нито от времето си, нито от парите си. Това обучение е необходимо на първо място за вашата кариера. Ще погледнете по съвсем нов начин на нещата, които сте знаели преди. А резултатите ви от обучението ще бъдат високо оценени не само от вас, но и от вашите клиенти.
Остана малко време за мислене, време е за действие!
До скоро виждане в учебния център #НОКТИ!


Александър Финко, благодаря ви за времето и за това, че отново ще бъдете наш гост.
А за всички, които искат да се докоснат до неговата школа – следващото гостуване на Александър Финко в #НОКТИ предстои през октомври.